Урок №14: Франция и светът – Подчинително наклонение

За урока

В този урок ще разгледате темата «La France et le monde» и ще навлезете в света на подчинителното наклонение (le subjonctif présent) на френски език. Ще научите кога да използвате subjonctif вместо indicatif – след глаголи за воля, необходимост, чувства и съмнение. Ще се запознаете с редовните и неправилните форми на subjonctif и ще ги упражните в реални изречения от дебат за бъдещето на Европа. Урокът съответства на ниво A2 и е идеален за затвърждаване на по-сложни граматични структури в автентичен европейски контекст.

40 минути

Какво ще научите

• Да разпознавате и образувате subjonctif présent на редовни и чести неправилни глаголи.
• Да използвате subjonctif след глаголи за воля, желание и необходимост (vouloir, falloir, souhaiter).
• Да използвате subjonctif след глаголи за чувства и съмнение (avoir peur, douter, ne pas être sûr).
• Да разграничавате употребата на indicatif и subjonctif в зависимост от смисъла на изречението.
• Да изразявате мнения и желания по теми, свързани с Европа и образованието.
• Да прилагате правилото за инфинитив при съвпадение на субекта в двете изречения.

Лексика от урока

• en partie — отчасти, частично Les Européens ont une histoire en partie commune.
• le chevalier — рицарят Au Moyen Âge, les valeurs morales du chevalier se retrouvent dans beaucoup de pays.
• influencer — влияя La Révolution française a influencé toute l'Europe.
• partager — споделям, разделям Les pays européens partagent le même goût pour le modèle culturel américain.
• l'avenir — бъдещето Un débat sur l'avenir de l'Europe a réuni une centaine de jeunes.
• mettre en commun — обединявам, слагам в общо ползване Il faut que nous mettions en commun nos moyens et nos idées.
• la découverte — откритието Il faut que nous mettions en commun nos découvertes.
• dominer — господствам, доминирам J'ai peur que les pays les plus riches dominent les autres.
• la mobilité de l'emploi — трудовата мобилност Avec la mobilité de l'emploi, les meilleurs professionnels iront vers les meilleures entreprises.
• se ressembler — приличам си, наподобявам се Les villes européennes se ressemblent.
• il faut que — необходимо е да (+ subjonctif) Il faut que nous mettions en commun nos idées.
• je voudrais que — бих искал/а да (+ subjonctif) Je voudrais que les langues européennes soient mieux enseignées.
• j'ai peur que — страхувам се, че/да (+ subjonctif) J'ai peur que les régions pauvres deviennent encore plus pauvres.
• je ne suis pas sûr(e) que — не съм сигурен/а, че/да (+ subjonctif) Je ne suis pas sûre que nous puissions demain travailler ensemble.
• je doute que — съмнявам се, че/да (+ subjonctif) Je doute qu'il fasse beau demain.

Граматика в урока

Що е subjonctif и кога се употребява

Subjonctif présent изразява субективното отношение на говорещия – воля, желание, необходимост, чувства или съмнение. В българския език отговаря на конструкциите с 'да' след глаголи като 'искам', 'страхувам се', 'необходимо е'. Сравнете: Il croit qu'elle viendra (indicatif – обективен факт) срещу Il ne croit pas qu'elle vienne (subjonctif – субективна преценка).

• Je voudrais qu'il fasse beau demain.
• Il faut que nous mettions en commun nos idées.
• J'ai peur que les régions pauvres deviennent encore plus pauvres.

На български: след 'вярвам, че' -> indicatif; след 'не вярвам да' или 'искам да' -> subjonctif.

Образуване на subjonctif présent – редовни глаголи

Вземете 3-то лице множествено число на indicatif présent, премахнете -ent и добавете: -e, -es, -e, -ions, -iez, -ent. Задължително се поставя 'que' пред subjonctif.

• ils téléphonent -> que je téléphone, que tu téléphones, qu'il téléphone
• que nous téléphonions, que vous téléphoniez, qu'ils téléphonent
• Il faudrait qu'on enseigne mieux les langues européennes.

Формите за 1-во и 2-ро лице мн.ч. (-ions, -iez) съвпадат с imparfait – внимавайте за контекста.

Неправилни глаголи в subjonctif

Най-важните неправилни глаголи имат специални форми, които трябва да се научат наизуст: être -> sois/soit/soyons/soyez/soient; avoir -> aie/ait/ayons/ayez/aient; faire -> fasse/fasses/fasse/fassions/fassiez/fassent; pouvoir -> puisse/puisses…; aller -> aille/ailles/aille/allions/alliez/aillent.

• Je voudrais que les systèmes éducatifs soient harmonisés.
• Je suis content qu'il y ait beaucoup de spectateurs.
• Il faut que je fasse les courses.

Запомнете групово: être и avoir са най-неправилни; faire и pouvoir са критично важни за A2.

Indicatif или subjonctif? Ключови глаголи

След глаголи за увереност и вяра (croire, penser, espérer, être sûr) в положителна форма се използва indicatif. В отрицателна форма или при изразяване на съмнение – subjonctif. След глаголи за воля (vouloir, souhaiter, préférer, il faut) и чувства (avoir peur, être heureux, regretter) – винаги subjonctif.

• Je crois qu'elle viendra. (indicatif)
• Je ne crois pas qu'elle vienne. (subjonctif)
• Je suis heureux qu'il vienne. (subjonctif – чувство)

Espérer е изключение: въпреки положителното значение, след него се използва indicatif, не subjonctif.

Инфинитив при еднакъв субект

Когато субектът на главното и подчиненото изречение е един и същ, вместо subjonctif се използва инфинитив (без 'que'). Сравнете: Je voudrais qu'il vienne (два различни субекта) срещу Je voudrais venir (един субект).

• Je voudrais venir. (= аз искам аз да дойда)
• Je regrette de partir. (= аз съжалявам, че аз заминавам)
• Je voudrais qu'elle vienne. (= аз искам тя да дойде – различни субекти -> subjonctif)

Правилото е ясно: различни лица -> que + subjonctif; едно и също лице -> infinitif.

Всички уроци в нивото

На други езици: English