Урокът разглежда заповедните форми (императив) за tu, usted и ustedes, употребата на глаголите gustar и encantar, глаголните перифрази с инфинитив и…
В този урок ще се запознаете с образуването на заповедните форми (Imperativo afirmativo) за второ лице единствено число (tú), учтивата форма (usted/ustedes) и форма за носотрос. Ще научите как се употребяват специалните глаголи gustar и encantar, чиито форми зависят от следващото съществително или инфинитив, а не от лицето на говорещия. Урокът включва и глаголни перифрази като tener que + infinitivo и ir a + infinitivo, с които изразяваме задължение и близко бъдеще. Чрез диалози за рождени дни и ежедневни планове ще затвърдите новата граматика в реален контекст.
40 минути
Заповедната форма за tú се образува от формата за трето лице единствено число на сегашно време. Глаголи от 1-во спрежение: habla; от 2-ро: come; от 3-то: escribe. Неправилни: di (decir), haz (hacer), ten (tener), ven (venir), ve (ir).
Когато заповедната форма се ползва с местоимение, местоимението се слива с нея: escríbeme, dímelo, hazme una foto.
Учтивата заповедна форма се образува от формата за tú, но гласната от окончанието се сменя: глаголите от 1-во спрежение (-ar) получават окончание -e/-en; тези от 2-ро и 3-то (-er/-ir) – -a/-an.
Глаголите с неправилност в 1л.ед.ч. на сег.вр. я запазват и в учтивата заповедна форма: digo → diga, tengo → tenga.
Тези глаголи имат само две форми: gusta/encanta (ед.ч.) и gustan/encantan (мн.ч.). Формата зависи от обекта, а не от лицето на говорещия. Когато следва съществително в ед.ч. или инфинитив → gusta/encanta; при съществително в мн.ч. → gustan/encantan.
Пред глагола задължително се поставя местоимение за непряко допълнение: me, te, le, nos, os, les. Пълните форми (a mí, a ti, a él…) са незадължителни, но подчертават лицето.
Конструкцията tener que + infinitivo изразява задължение. Глаголът tener се спряга по лице и число; вторият глагол остава в инфинитив. Tener губи собственото си значение и се превежда като 'трябва'.
Не бъркайте с querer + infinitivo (искам да) и ir a + infinitivo (ще / близко бъдеще).
Конструкцията ir a + infinitivo изразява близко бъдеще действие. Глаголът ir се спряга, следва предлогът a и инфинитив на основния глагол.
Тази конструкция е еквивалент на 'going to' в английски. Предлогът a е задължителен и винаги присъства между формата на ir и инфинитива.
На други езици: English