Урокът се фокусира върху типични трудности в английски на ниво B1: функции на to-инфинитива, употреба на сегашното причастие, правилни предлози и…
В този урок ще разберете често срещаните трудности в английския език, свързани с to-инфинитива и неговите функции в изречението. Ще научите кога се използва сегашното причастие (present participle) и как да го разграничите от инфинитива. Ще упражните правилния избор на предлози след глаголи и прилагателни чрез практически примери. Накрая ще затвърдите правилния словоред при въпросителни думи и ще се научите да избягвате типични грешки. Целта е да повишите точността на вашия английски и да говорите с по-голяма увереност.
40 минути
To-инфинитивът може да изпълнява няколко роли в изречението: подлог (Subject), допълнение (Object), определение след прилагателно (Adjective complement) и обстоятелство за цел (Purpose).
Когато инфинитивът е подлог, по-естествено е да се използва конструкцията 'It is + adjective + to-infinitive': It is normal to make mistakes.
Много прилагателни се следват директно от to-инфинитив, особено тези, изразяващи чувства или преценка: happy, glad, sad, sorry, difficult, easy, important, possible, impossible.
Запомнете: прилагателното описва как се чувства субектът ИЛИ дава оценка на действието — след него следва to + глагол.
Сегашното причастие (-ing форма) се използва: 1) след глаголи за възприятие (see, hear, watch); 2) за едновременно действие; 3) за причина или обстоятелство в началото на изречение.
Не бъркайте причастната конструкция с герундия след предлог: 'She is good at reading' (герундий след предлог) vs. 'She stood there, reading.' (причастие).
Много глаголи и прилагателни изискват конкретен предлог. Предлогът + -ing форма образува герундна фраза. Примери: succeed IN, interested IN, good AT, look forward TO, be used TO, rely ON, depend ON.
'Look forward to' и 'be/get used to' (= свикнал съм / свиквам) се следват от -ing форма, НЕ от инфинитив. Не казвайте 'look forward to see' — правилно е 'look forward to seeing'. Не бъркайте с 'used to + инфинитив' (= имах навик да).
Когато въпросителна дума (who, what, where, when, how) въвежда зависима клауза (вграден въпрос), словоредът е като в утвърдително изречение — без инверсия и без спомагателен глагол do/does/did.
Сигнал за вграден въпрос: изречението започва с глагол като 'know, tell, wonder, ask, understand' — след него въпросителната дума въвежда обикновен словоред.
На други езици: English