В този урок учениците ще се запознаят с три ключови глаголни конструкции – сегашно прогресивно (être en train de), близко минало (venir de) и близко…
Урокът е изграден около оригинален диалог между журналист и директора на компания «Performance 2000», Ерик Блан, и последвал телефонен разговор за промяна на самолетна резервация. Чрез тези автентични ситуации учениците ще усвоят три важни времеви конструкции на френски: «être en train de + инфинитив» за действие, което се извършва точно сега, «venir de + инфинитив» за нещо, което се е случило съвсем преди малко, и «aller + инфинитив» за нещо, което ще се случи скоро. Лексиката е насочена към сферата на работата, пътуванията и деловата комуникация. Упражненията включват слушане, попълване на пропуски и говорене, за да се затвърди употребата на конструкциите в реални контексти.
В този урок учениците ще се запознаят с три ключови глаголни конструкции – сегашно прогресивно (être en train de), близко минало (venir de) и близко бъдеще (aller + инфинитив) – в контекста на бизнес разговор и резервации.
40 минути
Конструкцията «être en train de + инфинитив» изразява действие, което се извършва точно в момента на говорене. Спрягаме «être» по лице и число, след което добавяме «en train de» и инфинитива на основния глагол.
Сравнете с английски «I am working» – структурата е аналогична, но задължително съдържа «en train de».
Конструкцията «venir de + инфинитив» изразява действие, което е завършило съвсем наскоро («току-що»). Спрягаме «venir» в сегашно време, след което следва «de» и инфинитивът. Пред гласна «de» не се съкращава, но се използва «d'» – «il vient d'arriver».
Внимание: «venir» се спряга в сегашно, но значението е минало – «той току-що пристигна» = «il vient d'arriver».
Конструкцията «aller + инфинитив» изразява действие, което ще се случи в близкото бъдеще. Спрягаме «aller» в сегашно, след което следва инфинитивът на основния глагол. В отрицателна форма «ne … pas» обгражда само «aller»: «Je ne vais pas venir».
За разлика от бъдеще просто (futur simple), близкото бъдеще звучи по-спонтанно и се използва за планове и намерения в близко бъдеще.
«Ne … jamais» означава «никога», а «ne … plus» означава «вече не». И двете се строят като стандартното «ne … pas», но «jamais» / «plus» заместват «pas». Те обграждат спрегнатия глагол.
В говоримия език «ne» понякога се изпуска, но в писмената реч задължително се пише.
Въпросите могат да се образуват с «est-ce que» + нормален словоред. Това е най-честата разговорна форма. Алтернативата е инверсия (глагол-подлог), която е по-официална.
«Est-ce que» не се превежда буквално – то е просто сигнал, че изречението е въпрос. Използвайте го свободно в разговора.
На други езици: English