В испанския за разлика от българския език при предаването на пряка в непряка реч има съгласуване на времената. Това означава, че има определена трансформация на едно време в друго. Това съгласуване се извършва при определени условия. Когато глаголът в главното изречение е в сегашен план т.е Plan presente: Presente, Pretérito Perfecto, Futuro Simple, Futuro Compuesto, нямаме промяна на времето в подчиненото изречение. Когато обаче глаголът в главното изречение е в минал план, т.е. Plan pasado: El Indefinido, El Pluscuamperfecto, El Imperfecto, El Condicional Simple, El Condicional Compuesto, съгласуването се извършва по следния начин: Presente de Indicativo – Imperfecto de Indicativo
Futuro Simple – Condicional Simple
Pretérito Perfecto – Pluscuamperfecto de Indicativo
Pretérito Indefinido – Pluscuamperfecto de Indicativo; всички други времена си остават както са.