Антонимите са тези думи, които имат противоположно значение на дадената, напр. красив – грозен; удобен – неудобен. Както на български език, така и на испански език, антонимът или е дума с друг корен, или се образува от дадената чрез представки.
Най-напред предлагам малко информация за образуването на антоними с помoщта на представките:
-in
cómodo – incómodo (удобен – неудобен)
alámbrico – inalámbrico (жичен – безжичен)
estable – inestable (стабилен – нестабилен)
capaz – incapaz (способен – неспособен)
adecuado – inadecuado (подходящ – неподходящ) etc.
-im (когато думата започва с p)
preciso – impreciso (точен – неточен)
personal – impersonal (личен – безличен)
perfección – imperfección (съвършенство – несъвършенство)
posible – imposible (възможен – невъзможен)
potencia – impotencia (мощ – немощ), etc.